Олимбиада - едно пътуване в края на лятото

Този пост отлежа два - три месеца, докато намерих време да избера стотина от хилядата снимки, които направих за двата дни на това пътуване. Дано не ви досадят, и дано успея да ви откъсна за малко поне от зимата :)








Посоката е Гърция, Северна Гърция. След Серес поемате към брега до устието на Струма и после държите вдясно покрай морето. Със спокойно каране стигате за около 4 часа и малко - почти толкова, колкото до Градина по цялата вече магистрала. Разликата е в температурата на въздуха, липсата на обичайните тълпи, изключителната чистота на плажа и градчето и в любезността на всички хора, които ще срещнете по време на престоя си. Може би ще намерите място за преспиване без проблем, защото сезонът е вече към края си, но най-приятните места са заети от  възрастни двойки англичани и французи, така че ако държите на стая с морска гледка - предварителната хотелска резервация е добра идея.
Аз определено имам късмет, защото съм настанена в може би най-красивия семеен хотел, който може да съществува. Хотел Лиотопи, в който царува Лулудия. И не ми казвайте, че съвпадения не съществуват, защото точно преди седмица попаднах на това място в booking.com и си казах: колко хубаво би било да съм там! :)



Фоайето на Лиoтопи 
Тази гледка ме посрещна в стаята на влизане -
домашен сладкиш от кухнята с домашен ликьор  
Лулудия :) 




Дюлите са навсякъде в този сезон
А това беше за изпроводяк - в чашката има узо,
да не би да си тръгнеш в лошо настроение :) 
Снабдяването на Лиотопи :)

ОлимБиада, не бъркайте с олимпийските игри, е наречена така в чест на майката на Александър Велики, която е била екзекутирана по тези места. Модерната Олимбиада е построена от преселници от Мала Азия, на мястото на древното селище Стагира. Красиво разроложено около малък залив, който служи за естествено пристанище, с магически брегове и плажове, заобиколено от зелени планини, градчето е привлекателно място за разнообразен туризъм.







Нашите домакини ни посрещат в най-старата таверна на града, отворена през 1924 г от дядото на сегашния собственик Димитри, с множество вкусни ястия.





Когато проявяваме интерес към рецептата на панираните миди, Лулу, която се оказва сестра на Димитри, се втурва в кухнята да ни покаже как точно се правят.
Накрая завършваме не с десерт, а с два десерта - първото е подобно на грис халва с бадеми и вече го познаваме от табличката за добре дошли в хотела, а второто е реване със сладко от смокини и невероятен сладолед със сакъз.



На следващия ден ни развеждат из околностите. Сутринта започва с посещение на древните руини на античната Стагира, която се счита за родно място на Аристотел. След приятна едночасова разходка ни вземат с кола и по едно доста друсащо трасе покрай скалистия бряг стигаме до мидените ферми. Оказва се, че мидите, които се отглеждат покрай бреговете на Олимбиада, са едни от най-качествените и най-високо ценените в цяла Гърция. Уникалната чистота на водата, съчетана с микроклимата на региона, прави местните черни миди истински деликатес, който се изпраща дори до най-далечните гръцки острови.





Показват ни как мидите растат на подводните си въжета, след което ни приготвят най-вкусните задушени миди, които съм опитвала някога: прясно извадени от морето, задушени в огромна тенджера на опушеното огнище само в морската вода, затворена в черупките им. Изцеждаш отгоре малко лимон и отпиваш глътка узо - а морето блести пред очите ти - какво повече можеш да искаш за един съвършен съботен ден?









Но не е само това. Следобедът преваля, някои са плували в морето, други са пили бира на плажа и всички сме хапнали панирани калмари в малкото крайплажно ресторантче, когато ни казват, че ще ходим на риболов с истински кораб. Адонис - собственикът на най-добрата рибна таверна в градчето има собствен риболовен кораб, с който излиза в морето всеки ден, и с улова посреща гостите си. Преживяването е магическо, когато по залез виолетовите мрежи със съскане се изливат в морето, а готвачът египтянин реже пред очите ни зеленчуците за най-вкусната рибена супа. Приготвя я с прясна риба, хваната сутринта, и скоро неистов аромат се разнася над морето.


Адонис - собственик на таверна и кораб :)
Олимбиада от борда на кораба 

Мрежите наистина са виолетови :)



Капитанът! 
И корабното куче :)


Ахмед от Египет - корабният готвач  


Вече по здрач, интернационалният екипаж събира мрежата, в която проблясват сребристите тела на рибите. Вечерта е тиха и всичко изглежда твърде романтично, но момчетата разказват как преди няколко дни едва са се задържали на палубата под напора на бурята. Уловът очаквано не е богат, но нали все пак успяват да ни покажат как се прави. Няколко морски звезди отиват отново зад борда, но дребните октоподчета нямат този късмет - те са едни от най-вкусните! Опитваме супата на Ахмед и наистина, няма по-вкусна от нея. 







Вечерта ни завършва с още едно гастрономическо удоволствие - този път сладко. 
В сладкарницата на леля Калиопи самата тя ни показва как се приготвят локумадес - традиционни гръцки сладки, подобни донякъде на нашите толумбички. Замесва тестото с ръце, и с движения, които трудно можеш да проследиш, слага в цвърчащото олио съвършени кръгли топчета. След минути изважда златистите локумадес, потапя ги в захарен сироп и ги носи още горещи на масата, потънали под водопад от канела. 





Облизваме си пръстите, правим си снимки за спомен и съжаляваме, че емоциите и ароматите не могат да се пакетират за вкъщи. Но пък Олимбиада е толкова близо до нас. Обещаваме си, че ще се върнем отново, и то много скоро. 



Коментари

  1. Слънце в сивия ден . Благодаря !

    ОтговорИзтриване
  2. Отговори
    1. даааа, наистина беше топло - то там и сега си е топло де :)

      Изтриване
  3. Много благодаря за тази публикация! Точно навреме е!
    Поздравления за снимките и текста!
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  4. Оооо супер! Нито една коледна сладка и дори и намек за тиква, канела, ябълки и орехи:) Само слънце.
    И пак си бърза - от края на лятото до сега са си има няма 4-5 месеца. Аз 12 не мога да се организирам. Установих, че тайната е да не снимаш много, защото после действа ужасно депресиращо като седнеш пред компютъра и не можеш да си избереш измежду хилядите кадри:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. хаха, няма сладки тази година - даже и в кухнята няма!
      а това беше в края на септември, така че само някакви октоври и ноември и половин декември са минали, извинявай :)))

      Изтриване
  5. Прекрасно е по тези мета, а края на септември според мен е точния момент за истинска почивка, температурите са приятни, няма навалица от туристи :) А хотелът и аз съм си го набелязала и само чакам пак да тръгнем в тази посока.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. чудно е хотелчето, сутрин сервират закуска в градината под смокините

      Изтриване
  6. Лоис, благодаря ти за това споделено преживяване... Как бих се пренесла сега там и да забравя дори за Коледа. :) Прекрасно е, наистина е прекрасно! Пожелавам ти съвсем скоро да се завърнеш там отново. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Обожавам Гърция, морето, хората, кухнята... стоя пред монитора и поглъщам всеки кадър, усещам всяка емоция... Благодаря ти за тази публикация, толкова зареждаща, толкова различна! Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  8. Перфектна!Омайващо интересна, както винаги!Благодаря Ви за слънчевия разказ!Успешна Нова Година!

    ОтговорИзтриване
  9. Омагьосващо място, очарователни снимки, които веднага постигат целта си - откъсват те от зимата и от злободневните неща. Наистина много красиво, както винаги.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации